Ангария

Ангария (на латински: angaria; на гръцки: ) по етимология е заемка от средноперсийския "ангарид" - конен гончия, в смисъл на задължение на селяните в страните от Изтока да предоставят коне за държавните превози.

Във Византия и България ангарията означава задължението на зависимите селяни да работят определени дни на феодала, или да участват в строежа на пътища, мостове и крепости.

Ангарията е форма на феодлна трудова повинност, съществувала и в Османската империя. Премахната е с Хатихумаюна - реформен акт от 1856 г.

Ангарията е и един от данъците, които крепостните селяни в западноевропейските феодални общества през Средновековието заплащат. Това е задължителен данък, като селяните трябва да се трудят безвъзмездно поне 40 дни в годината на феодала, респективно на владетеля.

В българските земи ангарията се появява с утвърждаването на феодалните отношения, като съществува през развития феодализъм (13 - 14 век) успоредно с натуралната и паричната рента. Запазва се и през турското робство, когато населението е товарено с много ангария към Османската държава.