Прически през Средновековието

loading...

Мъжете през Средновековието са събирали косата си на снопче или кичур и са я вързвали над челото си, оставяйки я да пада назад като конска опашка. Те са бръснели лицето си, като си оставяли мустаци.

Норманските мъже са се подстригвали късо, като обръсвали главите си отзад и отстрани.

Франксите царски синове не подстригвали косите си. Още на младини, косите им достигали до раменете, падайки надолу и закривайки челото им. Особите посипвали косите си със златен прашец за украса. Сплитали се на малки плитчици, вплитайки перли и скъпоценни метали.

За разлика от хората от висок ранг, селяните се подстригвали късо, в зависимост от това до колко са били свободни, а крепостните селяни се бръснели.

Било обичайно благородниците да се кълнат в косите си и било много мило да подариш отскубната коса, което показва важността на косата по онова време. Когато крал и кралица са били сваляни от престола, те публично са били обръсвани и пращани в манастир.

Франките постепенно спрели да бръснат лицата си, заради предаността към древните им обичаи и оставяли малки снопчета на брадичката си. През 17-18 век свободните мъже имали нормални бради.

Средновековните жени първоначално имали дълги коси, които се показвали свободно. След това започнали да се сплитат, а по-късно да скриват под забрадки.

През Средновековието най-ценена била русата коса, а бриюнетките са се избелвали със специален сапун. Неженените момичета носели косите си спуснати и дълги. Женените жени носели косите си вдигнати на кок.

Жените носели ленти, които стояли като корона и можели да се носят сами или с воал или шал. Лентите били изработвани от коприна.

Монахините били грубо подстригвани, а останалата коса се скривала под забрадка или воал. Всички монаси били обръсвани или били на тонзура, която ги правела да изглеждат изискано. Тонзурата показвала,че монаха има по-висок статус.