|
|
Начало на Zazz.info | За Zazz.info | За реклама | Връзка с редактора |
Страници
Търсене
Избрани сайтове
|
Битка при НикополБитката при Никопол, състояла се на 25 септември 1396 г. близо до Никопол, България, е краят на последния голям западноевропейски кръстоносен поход в Средновековието. Поражението на силите изпратени срещу турците от Франция, Англия, Шотландия, Унгария, Свещената Римска империя, Полша, Швейцария, Венеция, Генуа, Влахия, България и ордена на рицарите на Св. Йоан е и последният удар срещу загиващото Второ българско царство, и угасване на една от последните европейски надежди за спасяването на Константинопол от турците. Предходни събитияСлед победата си в Косовската битка османците завладяват по-голямата част от Балканския полуостров, включително Търновското царство, а Византия е ограничена до територията около непосредствено Константинопол, който е обсаден от турците през 1390, 1395, 1397, 1400 и 1422 г. преди да падне през 1453 г. През 1395 г. цар Иван Шишман е убит при Никопол по заповед на Баязид I [1], а брат му Иван Срацимир, все още владеещ Видин, става османски васал. В очите на българските боляри, деспоти и други полузависими хемуски владетели походът на западните рицари е голям шанс да се възпре османското нашествие и да се възстанови християнската власт върху полуострова. Османските владения достигат границите на Унгария, а Венеция се страхува за балканските си владения Мореа и Далмация, както и за контрола върху Адриатическо, Йонийско и Егейско море. Генуа се страхува, че турците ще поемат контрол над проливите и р. Дунав и по този начин ще придобият монопол над търговските пътища между Европа и Черно море, където генуезците владеят градовете Кафа, Синоп и Амасра. Генуезците също владеят крепост Галата северно от Златния рог в Константинопол, обсаден от Баязид през 1395 г. ПодготовкаПървоначалният план предвиждал Джон от Гонт, Луи Орлеански и Филип Дръзкия, херцог на Бургундия да тръгнат през 1395 г. а кралете на Франция и Англия Шарл VI и Ричард II да ги последват на следващата година. Вместо това Джон Безстрашният (изв. също като Джон от Невер), син на Филип Дръзкия, повежда 10 000 французи, най-вече кавалерия от Бургундия заедно с английски контингент от 1000 души. Има още 6000 човека от Платината, Бавария и Нюрнберг. Според други източници обаче силите под водачеството на Жан да били 8000, което означава, че Сигизмунд се присъединява с 6000-8000 мъже от Унгария, общо достигайки 16 000. Французите тръгват от Монбелиар през април 1396 г., пристигат във Виена през май или юни и се съединяват със Сигизмунд в Буда през юли. Князът на Влахия Мирча Стари също се включва в кръстоносната войска със значителна сила. Французинът Бусико разказва, че когато кръстоносната армия стигнала под стените на Видин „излезе от града господарят на този град, който беше православен християнин и беше подчинен насила от турците. Той предаде града и цялата си земя на маджарския крал, а също и всички турци, които бяха вътре в града.“ [2] Мирча има боен опит срещу Баязид, на когото нанася сериозни удари в битките при Карановаса и Ровине и битките за княжество Карвуна през 1395 г. Йохан Шилтбергер, баварски кръстоносец пленен при Никопол, по-късно описва в мемоарите си противоречието между западните и източните кръстоносци относно избирането на правилна тактика. Мирча иска командването и правото първи да нападне, след като е изпълнил разузнавателна мисия с влашка лека конница. Сигизмунд се съгласява, но Джон от Невер, който е похарчил много пари и е пропътувал дълго разстояние, за да участва в експедицията отхвърля промяна в традиционната тактика и иска честта да нападне първи турците да бъде негова. Невер поема командването на армията и се отправя към Никопол. Кръстоносците плячкосват районите през които минават. Рахово (Оряхово) е разграбен, а жителите му пленени или убити. Разни по-малки османски сили също са пленени. Обсадата на НикополКръстоносците не са докарали със себе си обсадни машини, а Никопол е добре снабден и защитен. Въпреки това кръстоносците са убедени, че градът бързо ще падне, след което ще могат да се отправят на помощ на Константинопол. Никопол обаче издържа 16 дни на обсадата, през което време Баязид обаче събира армията си, вдига обсадата на Константинопол и се отправя към Никопол. Неговият васал Стефан Лазаревич се присъединява към него по пътя и заедно пристигат при Никопол на 24 септември с около 20 000 войници. Ход на биткатаПристигането на Баязид е шок за кръстоносците, които вечерят, когато пристига вестител с новината. На 25 и двете страни се подготвят за битка. Преди битката турците пленени в Рахово са убити от французите. Французите и англичаните образуват авангарда, а Сигизмунд разделя войската си на три: той командва центъра съставен от унгарци и германци, трансилванците образуват дясното крило, а власите на Мирча лявото. ПоследициНа 26 септември Баязид заповядва екзекуцията на между 3000 и 10 000 пленници като отмъщение за убийството на турци в Оряхово от французите. Той също е разгневен от големите си загуби в битката, въпреки крайната победа. Пленниците под 18 години той запазва за собствената си армия или продава в робство. Някои успяват да избягат и да се завърнат у дома, но мнозина загиват. Сигизмунд, Никола Горянски и Херман от Кили се връщат през Черно, Егейско и Адриатическо море, подозирайки че власите може да ги предадат. Шарл научава за поражението по Коледа. Рицарите от Западна Европа скоро губят ентусиазма си за кръстоносничество. Нов поход от западна Европа срещу турците не е организиран до Ренесанса. [източник?] Видинското царство пада под турска власт веднага след битката при Никопол, а цар Иван Срацимир е пленен и затворен в Бурса. Англия и Франция скоро възобновяват войната си. Влахия продължава да се противопоставя на турците и спира две турски експедиции през следващите години. Поражението и пленяването на Баязид от Тимур при Ангора предизвиква хаос в Османската империя и Мирча се възползва от случая, за да организира заедно с Унгария кампания срещу турците. Унгарците и поляците са победени в битката при Варна, а Константинопол е превзет през 1453 г. Последван от деспотство Мореа през 1460 г. и Трапезундската империя през 1461 г., с което се слага край на последните остатъци от Византийската империя в Анатолия и на Хемуския полуостров. |