Невска битка

Невската битка между Новгородската феолдална република и Швеция при река Нева близо до с. Уст-Ижора на 15 юли 1240 г. води до победа за русите, с която отблъскват шведското нахлуване, вероятно целящо да завземе устието на Нева и гр. Ладога, които са отправна точка на най-важния търговски път на варягите до гърците, който е под контрола на Новгород над сто години. Княз Александър Ярославич получава името „Невски“ за победата си над шведите.

Предходни събития

През 12 век шведите предприемат много кръстоносни походи срещу фините. През 1218 г. нахлуват в Естония, завземат крепостта Лихула и околните земи, но през 1220 г. естонците въстават и ги изгонват от крепостта.

След разоряването на руските земи от монголските нашественици градовете Новгород] и Псков са отслабени и стават привлекателна цел за нападение от запад. През 1239 г. шведите и немците водят преговори за съгласувани действия срещу русите, за което е дал благословията си папата през 1238 г. Шведската експедиция от 1240 г. може би е водена от Биргер (бъдещ основател на Стокхолм), зет на краля и братовчед му на ярл Улф Фасе. Шведските източници не споменават нищо за битката. Според руските източници заедно с шведите и имало норвежци и фини.

Според друга теория експедицията е в отговор на папското писмо от 1237 г., което получава епископа на Упсала и в което се призовава за кръстоносен поход срещу тавастийците във Финландия. До голяма степен автономните шведски фолкунги може да са събрали собствена армия с доброволци от Норвегия и дори съдействието на финския епископ Тома (заради Финско-новгородските войни) и да са се отклонили към по-изгодната цел Нева.

Границата на Новгородската феодлана република се охранява от местното племе ижоряни, което е приело православието. През юли 1240 г. ижорянския старейшина Пелгусий открива шведския флот и спешно праща съобщение на княз Александър. Князът и населението се събират в църквата Света София в Новгород за молитва, където ги благословил владиката Спиридон.

Ход на битката

Със своята дружина и с новгородско опълчение княз Александър Ярославич бързо се отправя към мястото на слизането на шведите на брега. Шведските кораби плискат водата, а белите шведски палатки са разпръснати по брега около златната палатка на Биргер. Под прикритието на мъгла войската на княз Александър се приближила към шведския лагер, които са изненадани и не успяват да окажат организирана съпротива. Руската конна дружина връхлетява върху центъра на шведския лагер, а пешите войници удрят отстрани по дължината на брега и пленяват три кораба. Шведите отстъпват към останалите кораби и се отправят към другия бряг.

Според Първия Новгородски летопис (14 в.), най-старият оцелял писмен източник за битката, получавайки новината за пристигането на шведския флот 20-годишния княз Александър Ярославич от Новгород бързо придвижва малката си армия, зад а се изправи срещу шведите преди те да достигнат Ладожкото езеро. Летописът описва битка по следния начин:

Шведите дойдоха с голяма армия и многочислени норвежци, фини и тавастийци с кораби. Шведите със своя княз и епископ и застанаха на Нева, на устието на Ижора, искайки да превземат Ладога, Новгород и всичките му земи. Но все още ни защитаваше милостивия човеколюбив Бог, който ни подслони от чужденците и стана известно в Новгород, че шведите плават към Ладога, но княз Александър никак не се поколеба, а отиде към тях с новгородците и народа на Ладога е надделя над тях с помощта на Света София и чрез молитвите на нашата дама, Богородица и Дева Мария, 15 юли, в памет на Кирик и Улита в неделя (същия ден, в който) 630 свети отци бяха на събор в Халкедон и имаше голямо събиране на шведите и техният водач на име Спиридон беше убит там, а според някои дори епископ е бил посечен, и мнозина от тях паднаха и когато натовариха два кораба с телата на благородни мъже им позволиха да отплават, но други, безброй, хвърлиха в яма, в която погребаха, а много други бяха ранени и същата нощ избягаха без да чакат утринната светлина, посрамени. От новгородците паднаха: Константин Луготинич, Юрята Пинашчинич, Намест Дрохило, Нездилов, син на Кожевник, но заедно с ладожците 20 души или по-малко, Бог знае. Но княз Александър се върна с новгородците и ладожците, всички добре, покровителствани от Бог и Света София и всичките молитви на светците.

Според руското предание княз Александър е ранил Биргер в лицето в палатката му.

Последици

По-късно княз Александър Ярославич е наречен Невски в чест на първата му значителна победа. Може би заради популярността си след победата си на Нева княз Александър е пратен в изгнание от Новгородските боляри. В Новгород князът е бил изборен пост. През 1242 г. новгородци го викат обратно, за да ги води срещу тевтонските рицари в битката на Чудското езеро.